В следващите редове засягам въпроса за екстериорния облик на немското овчарско куче, изхождайки от темата за строежа на произволната абстрактна форма и принципите, които я определят.
Първият основен принцип е “принципът за деление на цялото в равни отношения”. Това е сечение на цялото на две равни части. Всеки човек може да определи средата на едно цяло по простата причина, че човешкото око е настроено да преценя равновесието. На този принцип съответстват формите, чиито части са в някаква симетричност. Тези форми имат равенство между частите си, поставящо ги в равновесие една спрямо друга. По този начин се създава впечатлението за завършена статичност.
Хармонията на произволните форми не може да се изчерпи с първия принцип. Причината е, че формата е предназначена да извършва някаква работа, което изисква тя да се движи. Принципът за деление на цялото в равнината е валиден за статични форми, имащи хармония помежду си, но стоящи неподвижно в пространството.
Това навежда на мисълта, че би трябвало да има друг принцип, който да корелира с хармонията на форми, които са в движение. Такъв Втори основен принцип е “принципът за деление на отрязъка в среднохармонично отношение” Този принцип носи още названието “Златно сечение”. На него съответства деление на отрязъка в особено отношение, което се характеризира с необичайно свойство на частите. Макар и неравни помежду си, те образуват парадоксално равновесие между своите съставни, възникнало в резултат на необичайна пропорция. Не случайно още в епохата на Ренесанса хората наричат тази пропорция “Божествена”.
Асиметричността на отделните части при известно съотношение е способна да даде завършена хармония. Отговор на въпроса, какво е това число което изразява “Златното сечение” дава древногръцкия геометър Евклид (306-283 г. пр. Р. Хр.) в своя труд “Начала”, превърнал се в основа на съвременната геометрия. Първоначално Евклид говори за “деление на отрязъка в среднохармонично отношение.”
Отрязък се нарича разделението в среднохармонично отношение, ако неговата по-голяма част се отнася към по-малката така, както целия отрязък се отнася към своята по-голяма част. Това твърдение създава пропорцията 1:Х = Х:(1-Х) (рис. 1):
На положителния корен на координатното уравнение съответства всяка произволна точка от координатата. Обикновено се използва неговата приблизителност на значението 0,618 за дължината на по-голямата част от отрязъка, спрямо 0,382 за дължината на малката част.
Разделеният в такова съотношение отрязък се характеризира с особена съразмерност на своите три части – малка, голяма и цяла, които се възприемат от човешкото око като вътрешна уравновесеност.
През епохата на Възраждането тази тема става обект на проучвания от страна на францисканския монах Лука Пачоли ди Борго. Своите разсъждения Пачоли представя в книгата си “Божествената пропорция” (La Proportia Divina), където описва 12 свойства на пропорцията, явяващи се “естетически закон на природата и чувствата”. В последствие Леонардо да Винчи илюстрира книгата и я преименува от “Божествена пропорция” на “Златно сечение” (Sectio Aureo).
Хармонията се явява баланс между структура и функция и посредством златното сечение установява връзка между тях. Разглеждана в причинно-следствен аспект тази връзка се изразява чрез общоизвестната формула: структурата определя функцията. Несъвършената структура не обезпечава пълноценна функция. Тогава, усъвършенствайки формата по принципа на златното сечение, селекционерът усъвършенства и нейната функция, повишава надеждността на структурното функциониране.
В условията на чистопородното развъждане на кучето човекът е този, който създава нови или усъвършенства стари породи, целейки да създаде животни с най-подходящо приложение. Селекционерът се намесва в морфологията на кучето, моделирайки го според собствените се желания.
Изхождайки от позициите на златното сечение, се стига до извода, че при немското овчарско куче всички форми трябва да са перфектно издържани.
Първият тип немско овчарско куче, на който искам да се спра е така нареченият “спокоен тип”. Кучетата изглеждат спокойни, с нормална извитост (напрегнатост) на гръбната линия, не особено издадена предна част на гърдите, леко удължен формáт на тялото, съответстващ на общата пропорционалност (рис. 2).
Кучетата от този тип бързо стават широкотели: компенсаторните възможности на белите дробове се увеличават за сметка на широкия гръден кош. Това може да доведе до изразена странична постановка на предните крайници, а оттам – и до неикономичност на движенията. Метакарпусите са предразположени към отслабване (мекота), което от своя страна довежда до бърза изморяемост на кучето по време на движение.
Вторият екстериорен тип, имащ стойност при селекцията на немското овчарско куче е така наречения “пренапрегнат тип”. При тези кучета има увеличение на ъгъла между рамото и лопатката, тъй като, подобно на горния тип, лакетния ъгъл продължава да е разположен на нивото на гръдната кост. Това води до скъсяване крачката на предните крайници и за да бъде компенсирано, е необходимо “израстване” на подрамото. Кучетата изглеждат със скъсен формáт за сметка на увеличена височина. Гръдната кост е издадена в предната си част и с характерна, не типична извитост. Това от своя страна довежда да по-голяма овалност на ресорните ребра, излишна наклоненост (извитост) на гръбната линия, скъсеност но формáта, увеличение на височината при холката, неикономичност на движенията (рис. 3).
Третият тип немско овчарско куче, който доближава неговите представители до “Златната среда”, е така наречения “напрегнат тип”. Този тип кучета са със среден ръст, нормална удълженост на тялото, умерено извита предна част на гръдната кост. Този тип кучета не изглеждат нито приземни, нито дългокраки, с оптимална заъгленост на ставите. При движение долната част на крайниците се придържа към средната линия. Крачката е плавна, дълга и икономична.
Изхождайки от позицията на овалната форма, еталон за критериите на “Златното сечение”, разгледаните три типа немски овчарски кучета, са базата върху която трябва да се води селекцията с породата.
Николай Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар