Немско Овчарско Куче ???

13.07.2017 г., поместено във Фейсбук

https://www.facebook.com/groups/1840073106260347/?multi_permalinks=1909588992642091&comment_id=1909612989306358&notif_t=like&notif_id=1500011759042869

Нямаше да напиша долните редове, ако не бях провокиран от няколко писания в тази страница, преди няколко дни от Галина Конзова и днес - от Милена Кирхнер.

Галина се е доказала като треньор. Виждал съм резултатите от нейната работа, без да коментирам методите, по които са постигнати, защото не зная нищо за тях.

Милена Кирхнер до момента се е показала като човек, който размножава и успешно (на печалба) търгува с немски овчарски кучета. Какво работи с разплодниците, как работи, дали въобще работи и дали въобще разбира от това, с което се занимава, не мога да коментирам, защото нищо не зная. Но така или иначе няколкодневните "дебати", от които Милена изтри своите, ме подтикнаха да напиша тези редове.

Ако се върнем назад във времето, когато Щефаниц създава породата и е единствен неин селекционер и дойдем до наши дни, ще видим, че оригинала НОК, няма нищо общо с това, което днес дефилира по изложбените рингове.

Какво е днешното Немско Овчарско Куче?

Днес НОК е порода с изключително много здравословни проблеми - ортопедични, кожни, кръвни (висока степен на хемофилия), поведенчески.

Ако говорим за най-същественото за едно животно, поведението или психиката, това което може да се каже за НОК е стряскащо отчайващо:

- темперамент, несъответстващ на това, което Щефаниц залага навремето;

- прекалена нервност на кучетата, отдавна изкривен сангвиничен тип нервна система, преминаващ много лесно в холеричност, плашливост, страх, идиопатична агресия.

- никакви или почти никакви умствени способности на кучетата. Тренирани и обучавани единствено на полигон, те не са в състояние да решават съответните проблеми, поставени в друга среда.

- абсолютна липса на качества за работно (служебно) куче. Полигонни "циркови" кучета, които извън тренировъчния терен не способни за никакъв вид служебна работа.

Причината за това състояние на породата е една и тя се казва - правилници и изисквания на FCI и подобните на нея. Правилници и изисквания, които не са подчинени на никаква научност а единствено на комерсиализма - създаване на красиви за окото кучета, покриващи някакви стадионни критерии, подходящи като разменна монета за печелене на пари.

Колко от собствениците на НОК се занимават (разбират) с развъждане? Колко от собствениците на НОК са най-обикновени размножители на кучета, но изживяващи се, че развъждат.

За първата категория с чиста съвест мога да кажа - единици. За втората - почти всички.

Днес зададох няколко въпроса на Милена, които тя, в безпомощта си да отговори по смислен начин, изтри.

- колко НОК могат да се справят с проблемни задачи, с проблемни ситуации.

- колко НОК са показали високо ниво на когнитивност (познавателност) или са най-обикновени механични изпълнители, на което ги учат техните треньори и които си мислят, че са постигнали нещо велико.

- колко НОК могат да работят по следа. По следа с различна давност, следа поставена върху различен терен, следа, която се проработва в различно климатично време и атмосферни условия.

Нищо, повтарям - абсолютно нищо, което не се припокрива с естествената физиология и нервна дейност на кучето няма развъдна стойност за него. И не само за него. То няма абсолютно никаква селекционна стойност за породата!

За съжаление това треньорите не могат да го разберат. Те парадират, че са "практици", те игнорират теоретичните (научни) познания, те презират научните постулати относно психика и поведение в интерес на кучето, а не на собствените си снобски и мегаломански амбиции.

Тях не ги интересуват дали наложена от човека поведенческа реакция е в интерес на кучето. Тях ги интересува то да "марширува" в ринга, да се движи механично с поглед, вперен не на пред както го изисква природата на животното, а нагоре - към този, който му е давал лакомства или опъвал със строгия нашийник.

Те продължават да развиват теории за доминантност, за това, че доказват "кой е шефа", че те са водачи на глутницата и кучето просто трябва да е смачкано и да си "знае мястото".

Хора без елементарни познания по генетика, хора които не познават механизмите на отбора и различните показатели, по които той се извършва се самообявяват или ги "назначават" за отговорници по развъдната дейност, експерти, определящи племенна (разплодна) стойност, съдии по екстериор или изпитания.

И ако страшното е, че те не са в състояние да дадат обективна оценка на това, което преценят, още по-страшното е, че дават грешна насока на цял един развъден процес, чийто резултати днес всички виждаме.

Хвалби от рода, че кучето има еди каква си степен по Шутцхунд, IPO или някаква друга спортна (стадионна) методика нямат абсолютно никаква стойност, ако кучето не може извън стадиона да демонстрира това, което породата изисква от него. Без значение от атмосферни влияния, шумови дразнители, постоянно променящи се декори на околната среда.

Хвалби от рода, че бащата или майката на родени кученца са шампиони, спечелили куп медали, купи, награди, грамоти нямат никаква стойност за съответните приплоди. И всеки, който е изучавал генетика, знае за богатството от генетичните комбинации и пълното безсмислие на хвалби от подобен род.

В книгата си "Кучето. Въведение в кинологията" съм писал нещо, което ще повторя и тук и с което ще привърша:

"За да се говори за развъждане в истинския смисъл на думата, за да се претендира, че със съответната порода наистина се работи, задължително трябва да се използва оценъчната схема Породност – Целесъобразност – Работоспособност."

За съжаление поради нежелание или поради некомпетентност нито един фактор в кучкарските среди не се съобразява с това.

И още нещо от същия ми труд:

"Там, където стремежът към финансова печалба се превърне във водещ фактор в развъждането на кучета – кинологията свършва!"

Който разбрал, разбрал !