Специално за
Милена Георгиева от
Николай Атанасов!
23.03.2015 г.
Развъждането по линии
не е толкова просто - само едно куче и един куп негови потомци.
Първо, ти трябва да си
изясниш на какъв етап е твоята линия: дали е генеалогична, заводска (племенна),
инбредна или специализирана.
Генеалогичната линия е най-простата
- тя е съвкупността от всички потомци на дадения разплодник (наблягам - на
всички!, което означава, че ти трябва да ги знаеш и да имаш техните данни).
Заводската (племенната) линия обхваща само тези кучета, които имат най-голямо сходство по екстериор и
работни качества с родоначалника (разплодника). Това не може да се установи без
прилагане на вариационно-статистически методи.
За да правиш
развъждане по заводска линия, трябва да имаш конкретни цели и да можеш да ги
мотивираш (с каква цел ще прилагаш това линейно развъждане). Тези цели трябва
да са строго конкретни и те зависят:
- от наследствеността
на родоначалника на линията,
- от неговите потомци
до колко и как унаследяват неговите качества,
- от твоята възможност
(достатъчно голям брой кучета) да отбираш от неговите потомци,
- от средата (околната
среда), в която извършваш развъждането,
- от начина на
отглеждане на кучетата и т.н.
Целият процес на
развъждане преминава през няколко етап:
- откриване (наличие) на
желаното куче, което ще използваш за родоначалник на линията.
- увеличаване размера на линията чрез
увеличаване броя на потомците. За целта трябва да подбереш женски с висока
развъдна стойност (която също се изчислява математически), които трябва да имат
сходни на разплодника качества (както екстериорни, така и работни). Това
означава, че те трябва да се били предмет на еднороден подбор.
- типизиране на линията. Отделяш кучетата,
които изпъкват като размножители, носещи до най-голяма степен ценните качества
на бащата (родоначалника на линията). Много важно е да знаеш, че ако имаш
няколко такива разплодника, развитието на линията продължава, като тя се
доразклонява в клонки.
- закрепване на типа на линията чрез
вътрелинеен подбор. Тук може да се приложи и различна степен на инбридинг.
Линията е част
от породата и трябва да носи типичните за породата качества. В същото време обаче,
линията трябва да е носител и на свои собствени качества, които да й придавал
собствен облик и да я обособяват като самостоятелна група. Казано с други думи,
освен че породата има свой стандарт,
линията има свой собствен стандарт. По този начин тя доказва и своята
самостоятелна обособеност.
Нещо, което
т.н. "развъдчици" не вземат под внимание: Чрез кучките (майките) във всяка линия участват кучета от други
линии. Поради тази причина линията е
изменчива -Всяко ново поколение внася специфични особености, които се
развиват чрез прилагания отбор.
И най-накрая,
което пък абсолютно никой не схваща: Една
линия има "собствен живот" до 3-4 поколения. Много рядко линията
може да се съхрани до 7-мо - 8-мо поколение, но нейните качества се влошават и
тя се прекъсва. В такъв случай линията
се подобрява с друга линия, НО тогава говорим за “заглъхнала линия”, “стеснена
линия” или “закрита линия”.
Поздрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар